Пловдив (Област Пловдив)

Редактиране 4517        

Пловдив е вторият по-големина град в Република България. Градът е застроен върху седем сиенитови хълма, някои с височина над 250 м. Поради това Пловдив често е наричан "Градът на седемте тепета". В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският Одеон, Римският форум, Римският стадион, Археологическият комплекс "Ейрене" и други.

Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис. Тогава "градът на Филип" бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.

През 72 г. от н.е. градът е завладян от римския пълководец Терентиус Варо Лукулус и попада в пределите на Римската империя, като отново е преименуван - на Тримонциум. Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис.

В края на IV в. започва византийския период в историята на града. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.

След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Източно римската империя. За първи път през 812 г. хан Крум завладява града, но той е официално включен в пределите на България от кан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръце­, като Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) успяват да го включат в пределите на родината си. След това в период от близо два века той продължава да е в състава на Византия.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта им. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града.[4]. Между 1225 и 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия и така до 1344 година, когато Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол.

Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище "Св. св. Кирил и Методий". На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледата през 1859 г. е отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление.[5] Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия, а Турция изработва в тримесечен срок Органически устав (Конституция) на областта и назначава управител.

От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, Българския таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6-ти септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по-големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София.

Музеи в град Пловдив:
Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. "Съединение", построена през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, "Античност" и "Средновековие", съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (15-16 век).

Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата.

Регионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през 1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на тази институция.

Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.

Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възстановителни хангара и архивохранилище.