Бачковски манастир (Област Пловдив)

Редактиране 1612        

Бачковският манастир е вторият по големина български манастир. Манастирът се намира в Област Пловдив, на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е един от най-посещаваните манастири в България.

Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани или арменеца Григор Пакуриан и неговия брат Абазий. На около 300 метра от сегашния манастирски комплекс се намира двуетажна костница, която се е запазила от самото и основаване до днес. Костницата се състои от старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12 век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свиделства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. След падането на България под турско робство в края на 14 век, патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук той със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност.

Бачковският манастир както повечето български православни манастири е ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15 и началото на 16 век. През 1601 г. е реконструирана трапезарията, а през 1604 г. е завършена църквата Света Богородица. В манастира се намира иконата на Богородица-Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна. Освен основната църква, манастирът разполага с още два по-малки храма - "Св. Архангели" и "Св. Никола". Църквата "Св. Никола" впечатлява със запазените стенописи от 1841 г. на майстор Захари Зограф.