Боженци (Област Габрово)

Редактиране 1696        

Боженците е село в Северна България, намиращо се в Област Габрово. Село Боженците понякога се среща изписано като "Боженци". Село Боженците е създадено в края на 16 век след турското нашествие във Велико Търново. Голяма част от граждани са бягали от тогавашната столица на България и са се заселвали в по-трудно достъпните части на Балкана. Измежду всички е имало млада болярка на име Божана, която избира за свое скривалище местността, в която днес се намира село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на ХVІІІ в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна. Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа. Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покрив от каменни плочи, ъглови камини, дърворезби на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.